(Sisyphus (1548-1549) by the Venetian master Titian, © en.wikipedia) Атлети на

(Sisyphus (1548-1549) by the Venetian master Titian, © en.wikipedia)

Атлети на мисълта

„ Майстор се става с доста процедура. “ ~ Джордж ЛЕОНАРД 

Всеки от нас се ражда с невронна конфигурация за триумф, само че е належащо доста повече за постигането на отлични резултати на най-високите равнища. Ако желаеме да се издигнем до спортисти на мисълта, е нужна друга степен на отдаденост. Трябва да се упражняваме, с цел да реализираме най-хубавото, на което сме способни. Тренировките не са просто нашето средство за триумф, а пътят, по който ще станем хора.

„ Едно от нещата, които оказват помощ, е установяването на избран всекидневен ред “, изяснява Мърфи. „ Най-добрите спортисти имат открити практики във всички области от живота си, в това число за нощта преди играта, за самия ден, за моментите, директно преди играта, по време на играта и след нея. С течение на времето си основават рецепта за триумф, която им разрешава да се показват допустимо най-добре и те се придържат към нея. Създават си мисловни, физически и даже духовни рутинни практики, които им оказват помощ да концентрират силата си. Когато имате мощни убеждения и проявявате неизменност при рутинните си практики, ще имате отлични резултати. Ключът е в практиката. “

Трениране на мозъка

Ключът към триумфа на воина също е практиката. Със мощни убеждения и неизменност при ежедневните практики можем да реализираме всичко. Все отново преди да стартираме с тренировките, би трябвало ясно да разберем неповторимата роля на мозъка ни по отношение на това кои сме. Искам да обърнете особено внимание на това, което ще кажа в този момент. Следващото изречение съдържа ключа към разбирането на самите себе си. Ние не сме мислите си. Изключително значимо е да разберем това, защото в случай че не го знаем, ще останем излъгани в живота. Напълно се асоциираме с разсъдъка си и забравяме, че сме доста повече от тази пораждаща мисли част от нас. Както не сме ръцете и краката си - те са единствено елементи от това, което сме - по този начин не сме мислите си. Мислите са единствено част от това, което сме. Необходимо е постоянно да си подсещаме за тази разлика в противоположен случай мислите ни ще ни създадат на простаци и ще се превърнем в техни пленници. Поради тази причина ще приказвам за „ нас “ и за „ мозъка “ ни като че ли са разнообразни неща, каквито те в действителност са. Може да ни се коства необичайно, само че когато създадем това разграничаване, то ни оказва помощ да разберем комплицираната си същина. Когато се разграничим от разсъдъка си по този метод, става по-лесно да променим метода, по който се възприемаме, което прави и тренировките ни по-ефективни.

Умът ни има вяра, че единствената му роля е да поражда мисли, и той го прави по какъвто метод реши. Когато го оставим да действа по този начин, ние се оставяме на неговата благосклонност. А това изцяло опонира на метода, по който желаеме да действа. Чрез упражненията упражняваме мозъка си да работи за нас. Държим го виновен за дилемите, които му слагаме. Тренираме го да поражда характерните мисли, които избираме и да слуша командите ни. Тренираме мозъка си като боец и го привикваме на военна дисциплинираност.

Съзнанието ни има три съществени функционалности. То е Попечителят на волята, Пазителят на портите на подсъзнанието и Тъкачът на моделите. Това не са психически термини, които ще откриете в учебниците. Това са митични термини, заредени с изразност и психическа функционалност. Описваме функционалностите на мозъка по този метод, тъй като практиката демонстрира, че доста по-лесно се възприемат митични звания, в сравнение с студена, техническа терминология. Когато описваме функционалностите на мозъка по този метод, ние го образоваме да извършва отговорностите си, а когато интегрираме тези понятия в митологията си пред нас се разкриват мистерии.

Като Попечител на волята разсъдъкът има голяма мощност над нас като управлява мислите и дейностите ни. Който управлява волята, има силата да управлява Аз-а. Понякога несъзнателните модели могат да обсебят волята, за което ще приказваме по-нататък в книгата, само че при естествени условия разсъдъкът е този, който взема решение с какво да се занимаваме и по какъв начин да живеем живота си. Това, в което имаме вяра, ни е несъмнено от разсъдъка. Не ние сме основали модела си на действителността посредством правото си на избор или визиите си, основал го е нашият разсъдък съгласно неговите възгледи и особености. Дори не сме забелязали по какъв начин се случило, защото считаме, че ние сме нашият разсъдък. Без воинската подготовка сме обречени да бъдем пленници на модела на действителността на нашия разсъдък, да одобряваме неговите убеждения и да следваме сляпо инструкциите му. Като настойник на волята разсъдъкът ръководи Аз-а и не е податлив да отстъпи тази си власт. Разумът въпреки всичко не е цялостен стопанин на волята. Той е единствено настойник и е квалифициран да демонстрира мъдрост и да употребява тази мощ прозорливо. Накрая, когато настъпи пробуждането, другите елементи на Аз-а ще споделят волята с разсъдъка, само че това е на по-късен стадий.

Битува една остаряла максима съгласно която разсъдъкът е превъзходен прислужник, само че ужасяващ стопанин. Това е самата истина, тъй че ние си възвръщаме силата като упражняваме мозъка и му оказваме помощ да откри точното си място в разрастващото се Аз. Ако това ни звучи необичайно, то е единствено тъй като сме не запомнили кои сме.

Второто митично звание на мозъка е Пазител на портите на подсъзнанието. Когато мозъкът ни се сблъсква за първи път с това разбиране, което в действителност е работна служба, то го изненадва, защото няма никаква визия, че това е една от функционалностите, които извършва, а и по какъв начин може да знае откакто това е известно единствено на малко на брой. Разумът схваща какво се желае от него, само че към момента не е наясно с ролята и мястото си в Аз-а. Все още не е осведомен с това, само че посредством тренировки ще усвои невероятни умения, ще научи огромни истини и ще разбере мистериите на вселената. Разумът има доста по-велика цел от пораждането на мисли.

Когато започваме образованието си, разсъдъкът се вълнува от опциите, които този път ще му разкрие и това е добре. Ентусиазмът, с който разсъдъкът приема тренировките, е значим, защото това ще го накара да ни сътрудничи. Показваме му преимуществата, които упражненията ще му донесат. Това е стръвта, с която ще примамим разсъдъка да ни сътрудничи. Умът има голям вкус и желае да знае и схваща всичко. Умело използваме това му любознание и го убеждаваме да приема нови задания. В противоположен случай той остава закотвен в едно състояние и не вижда смисъл да се трансформира. Умът минава на наша страна и взема решение да вземе присъединяване в новата система поради обещаните резултати от образованието. Танто за танто, като всички детайли на Аз-а осъзнават преимуществата на това да си сътрудничат.

Като Пазител на портите на подсъзнанието, разсъдъкът има задачата да следи главните мисли и тематики, които го ангажират, и да е сигурен, че мислите ни са в сходство с това, което желаеме да проявим в живота си. Подсъзнанието не постанова цензура върху посланията, които получава от мозъка, тъй че работа на разсъдъка е да демонстрира зоркост по отношение на това какво мисли. Тази нова отговорност съставлява друга и необикновена активност за мозъка и в желанието си да е деен, той я приема. Запечатваме митичните звания в мозъка си още веднъж и още веднъж и най-после той приема и схваща неповторимата роля, която ще играе в разгръщащата се пред нас орис.

Последното звание на мозъка е Тъкач на модели. Всеки път когато мозъкът поражда мисли, изключително когато са заредени с страст, предпочитание или желание, те се трансформират в енергийни модели. Когато тези мисли бъдат повторени още веднъж и още веднъж, те одобряват напълно явен модел и подсъзнанието ги усвоява.

Много от техниките за квантовата мощ на разсъдъка може на пръв взор да наподобяват подвеждащо елементарни, само че те дават изключителни резултати, когато се употребяват постоянно. Все отново мозъкът е ленив и установен, тъй че да си върнем контрола не е толкоз лека задача. Необходимо е да упражняваме всеки ден. Има доста разнообразни извършения, които задаваме на мозъка си. На него елементарно му доскучава и е нужно да получава нови провокации и да бъде подтикван по разнообразни способи. Ако не го ангажираме с това, което вършим, ще се върне към старите си привички. Наша отговорност е да демонстрираме творчество при тренировките и рутинните си практики.

Тренировките в мозъка ни не са като тези във фитнеса, където упражняваме, с цел да сме в добра физическа форма и това ни прави по-силни и издръжливи. В мисловния фитнес на нашето схващане използваме извършения за силата на разсъдъка, с цел да тъчем енергийни модели и да задълбочаваме разбирането си. Тези практики укрепват и дисциплинират мозъка. Когато си сложим задачата да вършим тези извършения и я съблюдаваме прецизно, укрепваме и волята си.

Понятието мощна воля не е празен израз. Обуздаването на волята зарежда с същинска мощ, а постоянните тренировки я укрепват. Когато волята ни е мощна, сме способни да следваме и изпълним най-хубавите си планове.

Воинската ни подготовка стартира със серия от мисловни извършения, които вършим всеки ден. Ежедневно отделяме по двадесет или тридесет минути, с цел да упражняваме в мозъка си. Можем да отделяме и повече време, в случай че желаеме, а мнозина желаят, само че не е належащо да вършим упражненията в продължение на часове, с цел да получим резултати. Невероятни резултати се реализират единствено с тези към половинчасови тренировки, стига да се вършат всекидневно. Най-важно е постоянството и ежедневното осъществяване на упражненията. Много по-добре е да отделяте двадесет минути всеки ден, в сравнение с два часа един път или два пъти седмично. Затова ви предлагам да ограничите продължителността на сериите до двадесет или тридесет минути. Целта е тренировките да ви станат табиет.

От: „ Възможностите на подсъзнанието в квантовия свят “, Джон Кехоу, изд. „ Феникс “, 2011 г. 
Картина: Sisyphus (1548-1549) by the Venetian master Titian, en.wikipedia.org